Преди стоманата да може да бъде рециклирана, тя трябва да бъде нарязана на много малки парчета, с помощта на огромни шредери за метал. Такива шредери са проектирани толкова добре, че с тях могат да се унищожи цял автомобил за по-малко от една минута и така той да бъде подготвен за рециклиране. На пръв поглед този процес изглежда прост, но не е съвсем така.  Само една погрешна стъпка би била гаранция за сериозни проблеми, особено когато става дума за тежки метални отломки. Шредерите биват предварително проектирани и изработени според  мястото, където ще се помещава. Един средно голям шредер за рециклиране на скрап тежи над 100 тона, а сглобяването му на площадката отнема до 6 месеца. Такива машини често са началото на края за нашите автомобили. Всички шредери имат сходни части, с изключение на някои ключови компоненти. Най-често това са зъбите, които вършат цялата работа – така наречените чукове. Техният размер, сила и местоположение най-вече зависят от типа метален скрап, който ще обработват. Шредерът е истински инженерен пъзел.  Въпреки, че построяването на един шредер е трудно, той остава един от най-ефективните начини за подготовката на коли и други метали за рециклиране. Шредерът се справя със скрапа най-евтино, най-бързо и с минимално количество на енергия. По-големите шредери имат огромни капацитети за заработка, че да ги „хранят“ със скрап непрестанно е нужен един град, поне един милион и половина хора около шредера. Рециклирането на стомана отнема само една трета от енергията нужна за създаването и, а тя е най-често преработения метал. Две трети от стоманата във всеки продукт принадлежи на рециклиране. Стоманата може да бъде рециклирана безкрайно. Дори тази, която се използва за изработката на конструкцията на шредери е стомана от рециклирана скрап. Основната дейност при шредера се извършва от металните чукове, които всеки един от тях тежи повече 130 кг. Те раздробяват на малки частици метала.