Има два вида скрап – от цветни и от черни метали. Черните метали са желязо и стомана главно от стари коли. Цветните метали са алуминий, мед, олово, никел и др. Хубавото е, че металите могат да се рециклират безкрайно, без да губят качествата си. Всяка година производителите на автомобили произвеждат милиони коли. Накрая обаче те се озовават предимно в завод за рециклиране на скрап. Където, освен че се помещават главно стари коли, но и доста електроуреди. Обработването на суровината отнема средно два дни. Операторите на кранове и булдозери оглеждат суровината предварително за неща, които не могат да бъдат обработени – газови бутилки, стъкло или тежко желязо, което може да повреди машините за рециклиране, като шредера.

Когато погледнете шредера изглежда просто като голяма машина, която мели всичко, но контролирането му е сложна задача. Асфалтът под шредерите трябва да е поне 15 см дебел, за да издържа на невероятните тежести.  Това е два пъти по-дебел слой от обикновения уличен асфалт. По-големите шредери произвеждат около 100 тона скрап на час. Това е еквивалент на един автомобил на всяка минута. Тези машини са подложени на големи натоварвания. Огромните чукове смачкват колите, пружите и всичко останало и ги правят на парчета  с размери на юмрук. Прахосмукачка изсмуква гумата и стъклото, смесени със стоманата. Стоманата пък залепва за магнитни барабани. Всичко друго пада в отделен конвейер.  Понякога се случва работници ръчно да отделят от движеща се лента нежеланите материали от стоманата. Така вече стоманата е почистена и надробена, тя е готова за стоманолеярните заводи. Материалът, изпаднал от магнитните барабани се сортира допълнително, защото се случва сред късовете да има ценни цветни метали като мед и месинг. Всичко това отива в барабанно сито, където въртящ се барабан разделя парчетата според размерите. Всичко остатъци са боклук, но преди да бъдат заровени, инспектор отново проверява дали сред тях няма още останали ценни материали.