Когато се разхождам по улиците на София, мога само да се възхитя и то не на красивите гледки, както сигурно сте си помислили, а на мръсотията, която ги е обсипала. Някои зелени площи са заприличали на площадка за коли за скрап – отвсякъде можеш да видиш всякакви боклуци, най – вече метални и пластмасови. Замислям се, тук хората не ползват ли кошчета, кофи или контейнери за смет? Защо всеки си мисли, че има правото да превръща един град, който уж е столицата на България, градът, който ни представлява пред света, в едно голямо миризливо бунище? Явно всичко опира до елементарни неща като възпитание и мързел, като със сигурност последното надделява повече.

Една от водещите телевизионни програми имаше кауза, която ни подканваше да изчистим България за ден. Даже си спомням, че именно на този прословут ден бяха изчистени тонове боклуци от улиците, парковете и още странни, за да служат като сметище, места. Въпросът ми е нужно ли е да бъде този специален ден, че да прилича градът на град или всичко това си зависи от нас? Да, всичко си зависи от нас. Тогава защо всеки си хвърля боклука където му падне? И най – вече какво правят опасни за здравето и безопасността на хората отпадъци на обществени места? Малко съвест и отговорност не притежават ли тези хора? Явно отговорът е не, за съжаление.

В развитите страни имат крайни закони за точно тези нарушители или по – точно вандали. Големи парични санкции и безброй часове обществено полезен труд чакат всеки, който си позволи немърливостта да си изхвърли боклука на всякъде, освен коша за боклук. За жалост, у нас такива закони няма, дори напротив няма и наказания, което още повече поущрява мързеливите ни съграждани да си хвърлят отпадъците, където им хрумне. Лошо е също, че няма и кои да ги изчисти, като изключим вятъра, който отвреме навреме променя местонахождението на по – леките отпадъци. Всичко това вреди най – вече на нашите деца. На това ли ги учим – да нехаят за околните и природата? Тъй като боклуците са навсякъде, те се отразяват по един или друг начин на нашето здраве. Според последните изследвания за качеството на въздуха резултатите не са никак обнадеждаващи. Количеството на праховите частици е над нормата, което способства за увеличаване броя на болните от хронични и белодробни заболявания.

Затова всеки един от нас трябва да се замисли, нужно ли е да се случва всичко това и да бъдем част от лошите статистики и изследвания. Необходимо ли е да живеем сред такава мръсотия и да нехаем за здравето ни? Какво ни коства да се грижим повече за природата, все пак тя е нашият дом и без нея сме за никъде. Важно е всеки да поеме отговорността си, не се изискват много усилия, просто да изхвърляме боклуците си на местата, предназначени за тази цел. Вярно е, че съществува и друг проблем с изхвърляните от нас боклуци, а именно транспортирането им до бунището. По – голямата част от битовите отпадъци не го напускат, а саморазграждането им отнема години. Ето този проблем трябва също много бързо да бъде разрешен.