Някои градове са успели да се справят със задръстванията и замърсяването на въздуха вследствие на отделените газове от превозните средства,като са въвели такси за влизането в града. Такива населени места са например Сингапур, Лондон, Стокхолм и Милано.В Лондон, където до неотдавна средната скорост на автомобила можеше да се сравни с тази на файтон, движен от кон, таксата бе приета в началото на 2003 г. Първоначално тя беше £ 5 (около $ 8 по това време) за всички превозни средства в центъра в часовия диапазон между 7:00 и 18:30 ч. С тази мярка се очакваше броя на превозните средства незабавно да намалее, което да позволи на трафика да тече по-свободно, а в същото време да се намали шумa и замърсяването на околната среда.

През първата година след въвеждането на този данък, броят на хората, които използвaт автобусите на градския транспорт, рязко се покачи с 38%.  Много хора предпочетоха да дадат своите автомобили за скрап. Всичко това позволи скоростта на превозните средства по ключовите пътни артерии да се увеличи с 21%. През юли 2005 г. таксата бе увеличена на £ 8. Приходите от нея бяха използвани за надграждане и разширяване на обществения транспорт. Като резултат от това, по време на пиковете часове трафикът на моторни превозни средства е намалял с 36%, докато броят на велосипедите се е увеличил с 66%.

През януари 2008 г., Милано прие „данък замърсяване“ от $ 14 на превозни средства, влизащи в историческия център в дневните часове през седмицата. Други градове в момента обмислят подобни мерки, сред които Сан Франциско, Торино, Генуа, Киев, Дъблин и Оукланд.

В Иран, Техеран в началото на 2008 г. стартира първата Bus Rapid Transport (BRT) линия. Още няколко линии са в етап на развитие, като всичко ще бъде интегрирано с нови линии на метрото на града. Вече няколко града в Африка също планират такава система. Дори индустриално развити градове като Отава, Торонто, Ню Йорк, Минеаполис, Чикаго, Лас Вегас и Лос Анжелис са започнали или планират да започнат такава система.