Светът непрестанно се развива по различни начини. Създават се все по – странни и уж полезни за хората машини, намират се начини да се рециклират ограничените ресурси, да се намалят вредните емисии в атмосферата и още много други. Като цяло можем да наречем 21век, ерата на технологиите. Тъй като проблемите в глобален план нарастват, увеличават се и идеите за тяхното разрешаване. Като хора, които постоянно са в движение и вземащи участие в забързания живот на нашата планета, едва ли се замисляме какво става около нас. За щастие има и хора, които именно с това се занимават и тяхната цел е да изследват и да ни информират за катастрофалните последици от нашите действия.

Един от сериозните проблеми, напоследък е изчерпването на някои от важните ресурси на планетата. Рециклирането донякъде би решило въпроса, но не за дълго. Наред с изчезващите природни блага са и редките метали.

Всъщност те не са толкова редки, колкото си мислим и доста често се срещат в природата. Трудността при тяхното добиване идва от факта, че находищата им разпръснати и че е икономически скъпо. Редките метали са всички 15 лантаниди, скандий и итрий. Имат сходни свойства и поради близкия си строеж те са с поредни номера в Менделеевата таблица. Добиването им излиза скъпо и затова е рядко практикувано. Металите намират широко приложение в производството на модерни уръжия, техника, като мобилни телефони, компютри и най – вече в производството на батерии и магнити. Именно необходимостта от тях ги прави толкова търсени и скъпи.

Не навсякъде ги има, затова страните, които ги добиват определят цената, на която ще се продава ценната находка. Най – големите производители са САЩ, Русия, Япония и най – вече Китай, която може да се похвали с най – големите залежи на редките метали. Като лидер страната притежава половината от световния запас. Именно този факт я прави световна мощ и при евентуално изчерпване тя ще определя правилата на пазара. От друга страна търсенето на металите, необходими за производството на модерните технологии, нараства стремглаво. Проучванията показват, че интересът към природния ресурс се увеличава всяка година с от пет до десет процента, а липсата в повече страни като тези от Европа, Африка и някои в Азия качват допълнително цената. Тъй като Китай се явява пълният монопол, сам определя цената като през последните няколко години тя се е повишила няколкократно. Това води до притеснения на международния пазар, че Китай може да спре износа и така цялата световна икономика да бъде в нейните ръце. Някой от по – малките добивни компании обявиха фалит, което още повече засили притесненията на развитите страни. Преди две години Китай спря износа за Япония за два – три месеца, което доведе до криза в страната, тъй като тя произвежда редица високотехнологични средства и е много зависима от редкия ресурс. След кратко размисляне по въпроса за използване именно на тези метали, Китай обяви, че ще се опита да намери други алтернативни източници и дори ресурси. Година по – късно страната обяви, че е открила големи залежи на редките метали, но поради трудното им добиване няма да може да се възползва в близките три – четири години от тях.