Обзалагам се, че няма нашенец, който да не е чувал все огласяващото „Стари печки, хладилници, бойлери купувам.“ Разбира се, това е винаги съпътствано от двама или повече по- мургави наши съграждани, живописно настанили се в каруца.

Ромите може да не са сред най-трудолюбивите етноси, но не са глупави. Те отдавна знаят как да си докарат доходи, без да се налага да се морят. Изкупувайки старите уреди от хората за без пари, ги препродават на пунктовете за скрап и така си докарват някакви доходи. Тази схема е в действие от доста време и очевидно дава резултат. В цялата процедура няма нищо сложно, човека си обикаля с каручката и вика, докато някой, на когото му е омръзнала старата печка или нефункциониращият хладилник да задръстват дома му, му обърне внимание. След което се осъществява сделка за 15-20 лв., тъй като целта на притежателя е да се отърве от стария уред, а не да преследва кой знае каква печалба. След като натовари каруцата, се отправя към пункта за скрап, където разтоварва возилото си и получава прилична сума за добре свършената работа.

Освен с предаването на материали за скрап, някои от нашите сънародници от ромски произход развиват и друг бизнес в столицата. Те биват наемани от автокрадци, които им плащат за задигане на автомобилни части. Кражбата на стопове, мигачи или чистачки се оказва къде по- доходоносен бизнес, в сравнение със скрапа, тъй като при по- силните вечери ромите си докарват до около 200лв. Принципно джамбазите заплащат приблизително по 10лв. на елемент, но пласират частите на значително по- високи цени. Най- често обект на джебчийската дейност са ксеновите фарове и стоповете на по- скъпите коли. Именно поради високата си стойност, тези части се пласират най- лесно, пък и демонтажът им трае не повече от 5 минути и то дори без да се задейства алармата на колата.

Скрап, кражби и какво ли още не. Това са малка част от занаятите, с които се препитава малцинството у нас. Кой знае колко още законни и незаконни дейности развиват ромите у нас, само и само да преживяват, без да работят.